Багира е почит към просветеното взаимодействие между човека и животното, описано от Ръдиард Киплинг в Книгата за джунглата, 1894 г.:

 

„Черна сянка падна в кръга. Беше Черната пантера Багира, мастилено черна навсякъде, но с белезите на пантера, показващи се в определени светлини като шарката на напоена коприна. Всички познаваха Багира и никой не искаше да пресече пътя му, защото той беше хитър като Табаки, смел като дивия бивол и безразсъден като ранения слон. Но той имаше глас, мек като див мед, капещ от дърво, и кожа, по-мека от пух.